Нощта срещу ноември

Обичате ли изсмуканите от пръстите на десния крак опити за оригиналничене, които са така характерни за възхваляваните от неуки критици съвременни БГ-автори? Падате ли си по плоски герои, които не могат да те трогнат, ако ще и да си на 14 и тепърва да почваш тайно да пускаш сълзица за душевните терзания, описани в литературата? Имате ли навика, преди да разтворите дадена книга, първо да прочетете ревютата на самозвани блогъри, които използват думички като „концептуално“, „екстровертно“ и „констипативно“? И захвърляте ли я, ако, не дай си боже, поредният великан на мисълта се е изказал неласкаво за нея? Ами тогава съжалявам. Тази книга не е за вас. Но, виж, от друга страна, ако сте фенове на некомерсиалната литература – онази, която няма да видите по лъскавите витрини на все повече превръщащите се в битаци книжарници – то тогава „Нощта срещу ноември“ вероятно е най-добрата покупка, която сте правили в близката половин година.