Дракони на пролетната зора

Ала когато дойде онзи час, когато слънцето преплита блясък С догарящата светлина на лампите В дъга из локвите, аз тръгвам… И въпреки че бурята не спира, Си спомням Стърм, Лорана, другите… Най-вече Стърм, защото той умее да вижда слънцето през облак и мъгла. Как бих ги изоставил? Затова, във сянката — не твоята, а сянката на здрача, След който винаги настъпва изгрев, Аз яхвам бурята. Макар и разделени, героите продължават неравната битка със силите на мрака. Но смелостта и бойните им умения не са достатъчни, за да надделеят в решителната схватка. Защото в небето над Крин отново се появяват драконите…