Шестима братя

Лъжех. Мамех. Отдадох тялото и живота си на мъжа, който разруши семейството ми и ме остави да умра. Убих, прегреших — и най-лошото от всичко — наслаждавах се на чуждото нещастие. Пих от солените сълзи на оплакващ първородният си син баща и това бе най-сладкият вкус, който бях опитвала. Умрях и се възродих като феникс от пепелта. Знаех, че ще свърша в Ада. Ще горя в огнените ями заедно с Дорнан и синовете му за нещата, които бях извършила, и които тепърва ми предстоеше да направя. Но не ми пукаше. За унищожението на Дорнан Рос всяко едно изгаряне от дяволските пламъци по грешната ми плът щеше да си заслужава. Един вече бе извън играта, оставаха шест.