Сестричките от Елурия

О чём книга

Ако трябва да нарека някоя своя творба magnum opus, със сигурност ще се спра на недовършената седемтомна поредица за Роланд Дисчейн от Гилеад и неговия поход в търсене на Тъмната кула, ос на цялото мироздание. През 1996 или 1997 година Ралф Вичинанца (отначало мой литературен агент, който понастоящем се занимава с авторски права за чужбина) ми предложи да участвам в подготвяната от Робърт Силвърбърг подробна антология на фантастиката с разказ за младостта на Роланд. Отначало приех. Но нищо не ми идваше наум, абсолютно нищо. Тъкмо се канех да се откажа, когато една сутрин се събудих с мисълта за „Талисманът“ и огромния павилион, където Джак Сойер вижда за пръв път Кралицата на Териториите. Докато се къпех (под душа фантазията ми се развихря най-неудържимо — мисля, че е свързано с утробата), извиках в съзнанието си шатрата, опърпана и стара… все така изпълнена с женски шепот. Призраци. Може би дори вампири. Сестричките. Не милосърдни, а кръвожадни. Написването на разказ от този централен образ се оказа неподозирано тежка задача. Разполагах с неограничено поле за действие — Силвърбърг искаше новели, не разкази — но пак ми беше много трудно. Напоследък всичко, което напиша за Роланд и неговите приятели, излиза не само дълго, а някак епично. Едно от предимствата на този разказ е, че не е необходимо човек да е запознат с поредицата за Тъмната кула, за да му се наслади. Впрочем за феновете на Кулата — ТК V вече е готова, от първата до деветстотната страница. Нарича се „Вълците от Кала“.