Отмъщението на стоманения плъх

„Беше едър и мускулест и държеше на живота си. За щастие не беше много съобразителен и бе хванал с две ръце гаусовката, опитвайки се да ми я измъкне. Подложих му крак и се стоварих върху него. Преди да падне на земята, успя да ми нанесе два бързи удара в корема, които не предизвикаха нищо добро в мен. След това се приземихме и му изкарах дъха. Това освободи ръката ми от гърлото му и преди да може отново да си поеме достатъчно въздух, за да завика, го изпратих в безсъзнание.“