Господарят на паяците

Погледнах тези, които ме бяха пленили. Не можех да повярвам на очите си. До кръста бяха хора, макар и значително по-ниски от мен, с източени тела и издути мускули. Имаха големи очи и прорези за уста, а от кръста надолу — осем крака покрити с кожа. Но личеше, че са човешки същества, с тела на хора и крака на паяци! Опитах се да намушкам водача, но ръцете и краката ми бяха така омотани, че нищо не можах да направя. С безизразно лице водачът им насочи към мен дълъг прът. Краят му имаше ухо като на игла, дълго петнайсет сантиметра. Той ме мушна с него, аз се опитах да отвърна на удара и тогава, почти веднага, почувствах как цялото ми тяло се вцепени.